МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОФИСИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ "ЛЮБАТА"

Сградата се намира в горен Лозенец – жилищен квартал напълно преобразен от строителния бум през 90-те години. Дотогава състоящ се предимно от къщи с дворове, мащабът му е рязко променен от набързо построените еднакви по размер кооперации.
В новата сграда се добавиха и специфичните условия на средата – тежкият плътен обем на трафопоста, малкото разстояние от север, отварянето на изток, контактът на калкан. Новата сграда трябваше да е не по-малка от околните, но да изглежда лека и ефирна.
Партерът на сградата е максимално затворен, изцяло облицован с паваж, който се „разлива“ и по тротоара наоколо. Трафопостът е визуално продължение на партера. Дългата каменна лента, прекъсната на няколко места от входове, изпълнява ролята на някогашния дувар към улицата. Еднаквото третиране на настилката и облицовката превръща партера по-скоро в част от терена. В известен смисъл сградата започва от първия етаж. Този ефект е засилен от визуалното отлепяне на еркерните горни етажи от каменния зид със стъклена лента, която вечер свети. Тя минава непрекъснато по цялата периферия на сградата, а конструктивните елементи са скрити зад нея. Обемът отгоре е изцяло облицован с дървени летви. В обшивката има прорязани отвори за прозорци и балкони, а някои от тях имат дървени капаци с растера и в равнината на обшивката. На югоизток, където пространството пред сградата е най-голямо, принципът се обръща – вместо обшивка с отвори, там се появява витрина с няколко дървени капака. За да остане сградата максимално лека и семпла, дървените ламели преминават без видима промяна и по целия скатен покрив.
За да се засили усещането за индивидуалност на всеки от обитателите и да се намали мащаба на дървения обем, той е условно разделен на четири различни по големина части. Границите между тях са стъклени ленти, хлътнали навътре от еркера до линията на каменния партер. Те преминават без прекъсване по двете фасади и по целия покрив. Гледана от улицата, сградата напомня редови къщи, а сечението и посоката на ламелите леко варира във всяка от тях.
С преднамерената небрежност на материалите и цялостното третиране, сградата прави опит да се обърне към дълбоко заложената чувствителност на старата българска строителна традиция за естествено красивото. По аналогия с ефирните, сякаш изникнали от терена стари плевни, тя деликатно се вписва в тъканта на квартала.
В тази хаотично презастроена градска среда имаше нужда от пауза, от нещо друго, различно от плътен обем. Тя е по-скоро допълващо застрояване, което, също както старите плевни, заема обем, но запазва усещането за въздушност, така необходимо тук.