ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

Икономически университет - Варна е първото българско висше икономическо училище в България. През 2014 г. се навършиха 100 години от построяването на историческата сграда на Икономически университет - Варна, разположена в идеалния център на град Варна, в непосредствена близост до Морската градина.  
Академичната сграда е проектирана от видния български архитект Никола Лазаров. Надзорник на строежа е бил архитектът - аристократ Дабко Дабков.
Архитектурният стил на академичната сграда е в духа на Френския ренесанс, с прибавени елементи от класическия Западноевропейски барок. Особено ефектно е оформлението на фронтона над централния вход. То е дело на варненския скулптор Кирил Шиваров и представлява композиция от две антични фигури: древногръцкия бог Хермес (съответстващ на римския бог на търговията Меркурий), който държи с лявата си ръка жезъла на търговците и древногръцката богиня на мъдростта Атина, която е поставила на коленете си разтворена книга.
Зад двете фигури е изобразено земното кълбо, между тях е лавровото клонче на мира и славата. Замисълът е да се покаже единството и световното значение на науката - търговията - индустрията.
Изображението на лодка с гребци символизира упорития, целеустремен и колективен труд, необходим за всяко значимо обществено дело. На най-високото място е съградена кула-фар, символ на пътеводната роля на научното познание.
Академичната сграда (Учебен корпус 1) е декларирана като недвижима културна ценност под номер 658 от списъка с културни ценности от 1987 г с категория от местно значение. При актуализацията на списъка от 2005 г. Министерство на културата декларира Групов паметник на културата - система от ансамбли бул. “Княз Борис I” – бул. “Сливница”.
Най-северният ансамбъл от груповата културна ценност, този с най-силно обемно-пространствено и художествено въздействие, е ансамбъл “Търговска академия  (Учебен корпус I на Икономически университет - Варна) – Френски колеж “Сент Андре”.  

Историческа справка
Началото е поставено през месец юни 1904 г. поради факта, че Свищовското търговско училище не може повече да задоволява нарасналите нужди на страната.
С експедитивно изработен правилник и програма Варненското търговско училище се освещава през септември 1904 г.
Отначало е предвиден тригодишен курс на обучение. През 1907 г. след приключване на цикъла на обучение за първия випуск, г-н Калянджиев посещава и изучава уредбата на значителен брой европейски училища, както и организацията по издръжката на техните здания.
В резултат, със специален реферат – представен пред Варненска търговско-индустриална камара (ВТИК), е поставен въпросът за построяване на собствено здание на Варненското търговско училище.

Идеята се възприема от бюрото на камарата и на 17.01.1911 г. с Протокол № 7 на Общинския съвет с кмет Иван Церов одобрява да се предостави общинско място за търговско училище от 6500 кв.м.
Изгражда се строителен комитет при ВТИК с председател Петър Петрович, а на 31.01.1911 г. се взема решение за провеждане на търг за проектиране. Представени и откупени са четири проекта. Не се отрежда първа награда, поради надхвърлен бюджет на обекта.  Проектите са изложени 10 дни в Морското казино, за да се запознае гражданството с тях.
ВТИК възлага допълнително на арх. Никола Лазаров да направи промени и да се вмести в сумата от 250 000 лв. След известно колебание и забавяне е определена първоначална дата за полагане на основния камък - Денят на Независимостта – 23.09.1911 г. Поканени са Царя, Министър председателя, всички министри, Митрополит Симеон, чужди и търговски представители, изборни учреждения. Царят и някои министри са възпрепятствани и тържеството по полагане на основния камък става на 13.11.1911 г. с водосвет на Митрополит Симеон и министър-председателя Ив. Гешов.
След полагане на основите скромната първоначална сума, с която започва строителството е изчерпана и държавата отпуска на три пъти сумата от 150 000 лв., с които зданието е довършено през 1914 г.
Преди покриването му П. Петрович, предлага да бъде построен трети етаж за търговска академия или за пансион. Предложението се реализира, като част от сутерена се преустройва в учебни зали и лаборатории. Богатата вътрешна уредба и добре обзаведени кабинети, лаборатория, библиотека се дължат на познанията и усилията на основателя на училището. 1914 г.  е годината, в която приключва първият строителен период от изграждането на учебното заведение.
Успехите на средното търговско училище и наличността на голямо самостоятелно здание насърчава г-н Цани Калянджиев да настоява за откриване и на Висше Търговско училище. В доклад пред сесия на ВТИК през 1914 г. обосновава необходимостта от висше учебно заведение по търговия (Протоколи на ВТИК от 1914 г.) Сесията възприема предложението и го отнася към министерството, където е отхвърлено като ненавременно, поради обявената наскоро европейска война.
След края на войната в 25-та сесия на ВТИК (1920 г.) се приема изработената програма и правилник за бъдещото Висше  търговско училище. На 4.10.1921 г.  става освещаването на новия институт. На церемонията присъства Н.П.Царя, който открива училището с височайша реч.  Благословия изрича варненският митрополит Симеон. Присъстват  всички официални лица във Варна, заедно с консулското тяло.  
Ректор  на Висшето търговско училище и директор на средното търговско училище за учебната 1921/22 г.  става проф. Калянджиев.
На 28.11.1934 г. с протокол 4 на ВТИК се решава де се направи пристройка на училището, което да се изпълни на три етапа, поради липса на необходимите за строежа средства. С Протокол №47 от 26.08.1936 г. е решено да се започне пристройката от сутерена. Проектът е на арх. М. Йорданов. Пристройката предвижда изпълнение на 2 аудитории за 320 ученика. Възложено е на арх. Дабко Дабков да изготви условията за търг/избор на предприемач за строителство на сутерена.
Вторият етап се извършва през 1938 г. На 11.07.1939 г. е решено да се избърза с приключването на строежа, за да е готова сградата за 7-мата международна изложба.  На 10.08.1939 г. е съставен протокол по приемането на сградата от комисия.
Видно от архивните планове, към втори строителен период  се отнася  и първата благоустройствена разработка на прилежащата градина, елементи от композицията, на която са опазени до днес.

Ситуация
За нуждите на училището  на  17.01.1911 г. с Протокол № 7 Общинския съвет с кмет Иван Церов предоставя общинско място от 6500 кв.м. Каква е геометрията на тези 6500 кв.м  не е известно. Към архивната документация от 1911 г.  не е опазен ситуационен план. На карта на града от 1929 г. имотът и сградата са изобразени в пространството между бул. “Княз Борис I”, бул. “Цар Освободител”, ул. “Л. Каравелов” и ул. “Д Чинтулов” с геометрия и размер, както е понастоящем  – 11604 кв.м.
Сградата на средното търговско училище е ситуирана с главната си фасада успоредно на булевард “Княз Борис I”, с подход откъм булеварда, решен в оста на симетрия на фасадата.  До днес градинската врата е опазена в оградния зид.
Сградата е решена с едно централно крило – 44.20 м  с монументално външно стълбище и приемно фоайе и две странични крила: западно със същата дължина на фасадата (44 м.),  и източно – по-късо – 31 м. Трите крила оформят открит вътрешен двор, а в края на 30-те години е пристроено ново тяло.  

Обемно-пространствена композиция и функционална схема
Наличната в държавен архив проектна документация от 1911 г. стриктно отговаря на програмата на обявения за проектирането търг.  Сградата е едностранно застроена  с учебни зали, достъпни от просторни и светли коридори, ориентирани на изток и север. Изключение прави източното крило в което коридорната функционална схема не е проведена. Сградата е проектирана на два етажа със сутерен, който е бил предвиден в централното и западното крила. В източното крило по проект е била решена амфитеатрална лаборатория, без сутерен, като се усвоява пространството до нивото на съществуващия терен, за да се постигне по-голяма светла височина. Днес това крило е със сутерен, в който е поместено котелното на университета.
Обектът е изпълнен стриктно по одобрения проект по отношение на учебните зали, фасадни и вътрешни отвори и коридори. Съществено е променена стълбищната клетка, като разликата в проектната документация – два етажа със сутерен и изпълнението - три етажа със сутерен и подпокривно използваемо пространство е плод на колективно решение на ВТИК по предложение на  П. Петрович.

Конструкция на сградата
Сградата е масивна със смесена строително-конструктивна система. Конструкцията се състои от носещи тухлени стени с дебелина на фасадните зидове от 38 до 75 см при пиластрите, пруски свод и дървен гредоред.
Разпределителните зидове също са от тухлена зидария. Сградата има сутерен, иззидан от каменна зидария от 58 до 78 см.
Подовата конструкция на партерния етаж е пруски свод и тънка монолитна стоманобетонова плоча, а покритията над партера, първи и втори етаж са от пруски свод,  тънка стоманобетонова плоча и окачен таван. Под описания подов пакет  в южното крило са изпълнени окачени тавани с гипсови орнаменти. Покритието над трети етаж е гредоред.  
Покривът и кулите са конструирани от дървена носеща конструкция с дъсчена обшивка, изолации и керемиди и метални щиндли по кулите.
Съществуващото стълбище е монолитно – каменно и излиза до трети етаж, който от своя страна е свързан с вътрешна дървена стълба, разположена в югоизточния край на южото – централно крило, която отвежда към  използваемото подпокривно ниво.

Пластично решение на сградата
Архитектурата на сградата е в духа на френския ренесанс с примес на барокови елементи. Композицията на главната фасада е симетрична с тържествен вход от към булеварда.
Ризалити в двата края балансират богатото пластично решение на централната част на фасадата и отчетливо оформят пет фасадни полета.
В  крайните полета на всеки етаж са решени по два прозоречни отвора, обхванати от пластично изпълнени рамки от рустицирана мазилка. Рустицирана мазилка с дълбок релеф е фасадната обработка на целия първи етаж. Същата рустицирана мазилка оформя централното фасадно поле в рамките на втория етаж.  Фасадните полета между централното и крайните са решени с по три прозоречни отвора на етаж, отново обхванати от рамки.  По три отвора са изпълнени и в централното фасадно поле, но тук се забелязва засводяване и пищна пластична украса над групата от три прозореца на третия етаж, и подчертаване на разположената в оста на симетрия  главна входна врата, обрамчена с пиластри и фронтон. Над страничните входни врати са изпълнени два кръгли прозореца. Кръгли прозорци – капандури се разчитат и в зоната на покрива над главния корниз.  
Етажите са разделени от богати каменни корнизи. Двата надпартерни етажи са декорирани с лизени, пояси и други пластични елементи, завършек на които е главният корниз. Върховото оформление над входа поставя кулата със скулптурна група - акцент в силуета на сградата. Скулптурите на мъж и жена обхванали земното кълбо, реминисценция на митологичните фигури, символизиращ просперитет, завършват оформлението.
Един централен и два мощни крайни пиластри, както и два плитки ризалита оформят шест фасадни полета на западната фасада на сградата. Ризалитите имат по един прозоречен отвор на етаж, а четирите междинни полета по три прозоречни отвора на всяко ниво. Ризалитите завършват с два фронтона с картуши, дело на скулптура Кирил Шиваров. Зад фронтоните се извисяват две симетрични кули.
За разлика от главната и западната фасади, източната  не е решена симетрично. Тя повтаря рисунъка на западната в обхвата на централното крило до плиткия ризалит с фронтон и кула  и продължава на север с по пет прозоречни отвора на етаж, които не са обхванати в групи, а са със семпли самостоятелни прозоречни рамки. Последното фасадно поле дискретно подсказва мястото на втория плитък ризалит, ако фасадата имаше дължината на западната фасада.
Цокълът на сградата е оформен с добре обработени каменни блокове. Вероятно вертикалната планировка на сградата е била друга, но на главната и западна фасади се появява странно преплитане на каменна цокълна зидария с рустицирана мазилка. Допускаме, че по време на строителството на сутерена нивото на терена е било занижено, цокълът изпълнен и това е наложило странното преплитане на фасадното оформление.
Вътрешното оформление на вестибюла, тържественото трираменно стълбище, мозайките от цветна керамика, гипсовите тавани са изпълнени с високо майсторство и са истински шедьовър на архитектурата от началото на миналия век.