МЕТРОСТАНЦИЯ БЕЛИ ДУНАВ

Метростанция „Бели Дунав” е разположена на кръстовището на бул.Ломско шосе и ул.Бели Дунав на границата между община Надежда и община Връбница.

Станцията е изцяло подземна  и се състои от три нива. Дължината и е 136.55м,  с широчина 25,4м от начало станция до среда станция и 17.4м от среда станция до край станция . Височината на МС2 е 14.55м от кота проектен терен до кота дъно метростанция.  Станцията е със странични  перони. Широчината им е  4.00м. от начало перон до среда перон , където слизат ескалаторите и се образува уширение с дължина 17м и шир. от 8.30м до 4.20м. В останалите 38.00м широчината на пероните  е 4.20м.

На първо подземно ниво е разположен вестибюл с подлез, ограждащ вестибюла от три страни. На същото ниво са разположени и части от двата подземни паркинга, реализирани източно и западно от метростанцията.

На второто ниво се намират пероните , коловозите и техническите помещения, а на трето ниво се разполагат инсталационните колектори.

Достъпът до подлеза е решен с входове от четирите страни на кръстовището, като са изпълнени асансьори за достъп на хора с увреждания .

Конструктивно станцията е разделена на три секции- С1, С2 и С3. За да не прекъсва автомобилното и трамвайното движение в зоната на възловото за района кръстовище, секции С2 и С3 са изпълнени по „милански” способ с поетапно прехвърляне на движението. Укрепването на строителния изкоп е изпълнено с шлицови стени, които в последствие се явяват носещи външни стени, поемайки натоварването от покривната плоча. Проблема с високите почвени води в района е решен с хидроизолация и вътрешни стоманобетонови стени, изпълнени пред шлицовите стени.

Подовите настилки по перона са матирани плочи от гранитогрес в три нюанса на бежово, които освежават с фини шарки съседните по тоналност полета и ленти от плочки, напръскани с фини мозаечни петна от зелено, които се разположени композиционно под зоните  с меките дъговидни пластики в таваните. Настилките в подлеза са със същите матирани плочи от три нюанса на бежов гранитогрес, категорично изразена зона на мозаечните плочи със зелени „пръски” и чистото разграничаване на основните четири подлезни подхода с естествен камък – „златист гранит”. Използването на естествения цвят на гранита при подходите осъществява стилистично прехода от външните градски зони и закътаното пространство на цялата метростанция. Гранитът, освен като подова настилка се използва и за парадна облицовка на едната част от стените на четирите подхода.

            Цветното и обемно решение на пероните е организирано по напречната страна, като с това зониране се оформят и различни пластични връзки на третирането на стените и таваните -  прави участъци с хоризонтално разположени касетирани шарки с бежов, матирано сив и огледален Алукобонд и извивки от бежов и зелен Алукобонд.  По стените се оформят специфични зони с вертикални цели плочи от гранитогрес, преливащи нюанси на бежово, с негативно разположен перваз към пода от акцентна лента от зелен гранитогрес, в горната зона към тавана се образува ивица от светеща със скрито осветление лента от опалов плексиглас, на който е апликиран мотив от изрязана от зелен Алукобонд стилизирана гора с клони. Цветовите зони в стените са отделени вертикално от пиластри от колони, облицовани с полиран гранит.

            Комуникационното ядро на подлезното ниво е решено с ясно определени цветови ленти на функционалност – централната ос с продажба на билети и основен вход към пероните, е ясно определена с мозаечния гранитогрес на зелени пръски по пода и стените, като съответно таванът е оформен с ленти от бежов и зелен Алукобонд и лентовидни луминесцентни лампи. Мотивът от изрязана от зелен Алукобонд стилизирана гора се поставя на неподвижната част от дограмата над входовете към пероните и към магазините. Свободно стоящите колони са облицовани с гранит. Основната каса за продажба на билети е с цилиндрична форма, облицована с Алукобонд натурал и с акцентен пръстен с надпис от зелен алукобонд.