КОМПЛЕКС С ГРОБНИЦАТА НА ХОНОРИЙ

    При археологически проучвания северозападно от базиликата „Св. София” през 1989 г. е открита единствената до момента в България гробница от късната античност с изписано името на погребания – Хонорий. Допроучена е през 2002 от археолози на Музея за история на София, а през 2011 се провеждат разкопки на площта около гробницата, при които са разкрити още няколко интересни гробни съоръжения.
    Най-ранното от тях – от III в., е зидан тухлен кенотаф (символичен празен гроб). Към V – VІ в. се отнася друг гроб – двукамерна циста, в южната камера на която е установено наличие на полихромна подова мозайка с геометрични мотиви и следи от стенописване по вътрешните страни – ситуация без аналог в българските земи. Друго гробно съоръжение от комплекса е зидан тухлен гроб, покрит с каменни плочи, едната от които е фрагмент от недовършена надгробна стела с пластична декорация. По-високото му разположение спрямо околните гробни съоръжения го отнася към втората половина на VІ в.Гробницата на Хонорий е тухлена, с полуцилиндричен свод, като вътрешността е изцяло измазана и декорирана в техника „алфреско“ с латински кръстове в червен цвят и флорални изображения на бръшлян, палма и върба в червени и зелени тонове, както и със зелени розетовидни съцветия, излизащи от раменете на кръстовете. Композицията разкрива разбиранията на ранното християнство за преходността и метафорично символизира Райската градина. По стените се развива надпис със смесени латински и гръцки букви в червено, който гласи:
† HONORIUS SERVUS XP(ІΣТ) I ∂ЄUS * ∂OmINUS * S(an) C(ti)
с вероятно значение:
„Хонорий, раб Христов (Божи), слава на Отца и Сина и Светия Дух“.
    Наличието на надписа и посочването на името на погребания означават, че Хонорий вероятно е личност с висок ранг в християнската общност на Сердика.
    Гробницата е датирана във втората половина на V до началото на VI в., когато растителните орнаменти, използвани в украсата на гробните съоръжения, са вече увивни растения под формата на стилизирани аканти, лоза, върба, бръшлян, а стенописта се разполага предимно върху стените на гробното съоръжение. Датировката е потвърдена впоследствие при последните проучвания на тази част от Източния некропол на Сердика, проведени през 2011 г. от Юниан Мешеков, когато в гробното съоръжение е открита монета на имп. Юстин I (518–527 г.).
    Архитектурното решение – на кота -3,25 от кота наос на базиликата „Св. София“ е обособено експозиционно пространство с площ 65 кв. м., където са експонирани гробните съоръжения. Покритието е стъклено, имитира раменете на кръст, с площ 40 кв. м. Достъпът от ходовото ниво става с вита, метална стълба.
    Реализираният Проект е резултат от целенасочената политика на Столична община за опазване на културното наследство за бъдещите поколения и спомага за по-широкото представяне на Столицата в европейския контекст на културен обмен.