КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА "РОЖДЕНИЕ НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ", ГР. БЕЛЕНЕ

Инвестиционни характеристики на сградата

Историята на католицизма в Белене датира от 1606 год. Първите данни за наличието на църква са от 1622 г.: „В село Беляни има дървена църква, дълга 11 крачки и широка 6. Намира се на самия дунавски бряг“.

През 1760 г. е изградена сравнително голяма, но доста ниска каменна църква, приличаща на обикновена къща, която скоро е ограбена и разрушена до основи от нашественици.

В периода 1838-1860 год., отците-пасионисти изграждат настоящата църква с площ 630м2 и РЗП 750м2, както и енорийския дом, съществуващ до днес.

След освобождението, таванът на църквата е превърнат в полусвод. През 1926 г. софийските леяри Алексиеви отливат голямата камбана. 

В периода 1950-1964, всички имоти, включително и църковния двор са национализирани и свещениците са принудени да живеят в църквата. 

През 1974год. след ремонт, украсата по западната фасада е почти заличена. 

След земетресението през 1977г се налага укрепване с допълнителна стоманобетонна конструкция на кулата, която променя значително първоначалния ѝ вид. През 2000г. пода е покрит със сив гранитогрес. 

На 16 ноември 2000 г., Н.В.П. Монс. Петко Христов обявява църквата с декрет за епархийно Светилище на бл. Евгений Босилков. В Светилището се намира кръщелния купел на епископ Босилков. На олтара, посветен на него се съхранява реликва, подарена от Папа Йоан Павел ІІ - част от окървавената риза, която е носил в Софийския затвор, където е убит на 11 ноември 1952 г. Гробът му остава неизвестен.

Светилището е поверено на събратята на Босилков – отците Пасионисти, конгрегация, основана от Св. Павел от Кръста през 18 в, които идват по нашите земи през 1782 г., основавайки първата си мисия в чужбина. Ректор на Светилището е о. Паоло Кортези.

След провъзгласяването на църквата за епархийно Светилище, тя става желано място за поклонничество на хиляди християни от всички краища на света. Светилището на убития от ДС мъченик за вярата епископ Босилков се намира на метри от понтонния мост, водещ към Национален парк „Персина“ и лагера Белене, като по този начин се превръща в част от поклонническия път на хората дошли в Белене да почетат невинните жертви на тоталитарния режим. Реставрацията на църквата в нейния първоначален блясък, спомага за популяризирането на Белене като място за културно-образователен, екологичен и поклоннически туризъм и подпомага развитието на икономиката на един от най-изостаналите райони в България.

Архитектура, дизайн, функционалност

Църквата е разположена в голям двор, заедно със залата на Културния център, Енорийски дом и малък музей с библиотека. Старата бетонова настилка е подменена с гранитни плочи и бордюри и декоративни павета. Обособени са кътове за сядане, а в облагородената паркова среда са разположени 14 статуи, изобразяващи Кръстния път на Исус.

Църквата е изцяло ремонтирана и конструктивно укрепена. Поради високите подпочвени води и нестабилната льосова основа, по време на реконструкцията каменните основи бяха подкопани на етапи, укрепени с бетонови фундаменти и  хидроизолирани. 

Фасадите бяха реставрирани след задълбочено проучване на всички възможни архивни източници. Не разполагахме с никакъв графичен материал. От проведените многобройни разговори с възрастни хора не открихме данни и снимки за фасадните орнаменти. Основната информация беше получена с помощта на Конгрегацията на страстите на Исус Христос (ордена на Пасионистите в Рим) от архивите на Ватикана, представляваща снимков материал от различни религиозни празници на църквата. Всички орнаменти, капители, фризове, гербове и др. бяха детайлно начертани, а декоративния релеф в централния фронтон - допълнително моделиран от скулптора и художник Стоян Карагеоргиев, автор и на мозайките и стъклописите в църквата. Подробна спецификация съдържаща 1930 чертежа на различни каменни елементи беше изпратена на художествено ателие в Китай, където чрез постоянна видеовръзка и посещения на място, детайлите бяха изработени с безупречно качество и точни размери. По фасадата е монтирано художествено осветление.

Интериорът е изцяло реставриран. Сивите гранитогресни плочи са подменени с гранитна настилка с орнаменти заимствани от чипровските килими, символизиращи корените на вярата в града, които са тръгнали от Чипровци, чрез първите мисионери францискани, дошли в беленската низина и покръстили старите павликяни през 1600-та година.

След направа на калъпи от обрушените гипсови капители, те бяха изработени отново и позлатени. Пиластрите, фризовете и дървения чамов цокъл са подменени с гранитни. Бетоновият олтар с талашитена ламперия е изцяло реконструиран с мраморна облицовка, кръгли мраморни колони и гранитни фризове. Бетоновата олтарна маса е подменена с мраморна, като е запазен осветения плот. Параклисът на бл. Босилков е облицован с мраморни орнаменти и кръгли колони, а пода покрит с гранитна интарзия. Обособен е нов Баптистериум с необработен масивен мраморен блок. Монтирани са полилеи на мястото на старите лампи, а по стените е положено художествено осветление. Положена е най-съвременна озвучителна система с пулт за управление и акустика. На северната стена е разположено второто копие на българската мозаечна икона на Богородица в базиликата на Благовещение в Назарет. На прозорците са монтирани стъклописи на 16 мъченици от цял свят, което засилва интереса за поклонничество в Белене.

Строителство, енергийна ефективност и технологични показатели

Реставрацията на църквата цели възвръщане на нейния първоначален облик, който в годините е напълно обезличен и почти безвъзвратно изгубен, както и подобряване комфорта на обитаване в екстремалните температурни нива през зимата и лятото. Укрепването на основите, прекъсването на капилярната влага от високите подпочвени води, достигаща на места до 2 м над нивото на пода, изграждането на отоплителна инсталация с автоматизация, подобряване на енергийната ефективност, подмяна на покрива и цялостна подмяна на електро и ВиК инсталации са част от постигнатите цели на проекта.

За фасадното оформление са използвани два вида гранит, бял мрамор и минерална мазилка. Нарушеният облик на камбанарията е възстановен, а часовника реставриран. Предстои синхронизирането му с двете камбани. В интериора за стените са използвани два вида гранит. Подовата настилка е оформена с три вида гранит и три вида мрамор. Презвитериумът и олтарната маса са оформени с два вида гранит, два вида мрамор за кръглите колони и богата мозаечна украса. Иконата Рождението на Дева Мария над дарохранителницата е реставрирана, рамката е подменена с гранитен фриз и украсена със синя мозайка със златни вложки.

В проекта за реставрация на църквата са заложени най-високите стандарти за енергийна ефективност, като са приложени принципите на стандарта „Пасивна къща“. Предвид специфичния режим на ползване, топлоизолацията с дебелина 10см е поставена от вътрешната страна на 110 сантиметровите зидове. Подът е свален, излята е изцяло нова бетонова настилка с необходимите хидро и топлоизолация, върху която има замазка с подово отопление и нова настилка от гранит. Обособено е техническо помещение за термопомпа вода-вода с два сондажа, която е оборудвана с автоматизация и смарт управление. Подпокривното пространство е топлоизолирано върху свода с 20см каменна вата, като всички термомостове са внимателно обработени. Покривната конструкция е частично подменена, ламариненото покритие е сменено с керамични керемиди, а всички обшивки и улуци подменени с медна или пластифицирана ламарина. Предстои монтирането на предвидената в проекта вентилационна система с високоефективна рекуперация (>90%), като част от трасетата и вградените вентилационните решетки са изпълнени.

Чамовата дограма е подменена с дървена от слепена дървесина със защитна алуминиева капачка и троен стъклопакет с коеф. U=1,0. Във вътрешността на стъклопакета е вложен четвърти слой със стъклописи на мъченици. На източната стена, от двете страни на презвитериума предстои да бъдат поставени мозаечни икони в цял ръст на Евгени Босилков и на тримата свещеници успенци Йосафат Шишков, Камен Вичев и Павел Джиджов, убити в софийския затвор заедно с епископ Босилков и обявени от Йоан Павел II за блажени през 2002 г. на церемония в Пловдив.

Мазилковите фасади са обрушени и подменени с минерална мазилка, като е възстановена рустиката. Изграждани в годините складови помещения, долепени до фасадите са премахнати и е възстановена тяхната цялост. Всички декоративни елементи, фризове, капители, гербове над прозорци и др. са изработени от гранит. Поликарбонатни козирки с метална конструкция над двата странични входа на западната фасада са премахнати и са възстановени оригиналните портали с гранитни рамки и конзоли. Циментовият цокъл е подменен с гранитни плочи с фриз и орнаменти.

3 ключови качества на сградата, заради които смятаме, че сградата трябва да бъде отличена:

1. Реставрацията на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ и светилището на блажен Евгений Босилков са пример за отговорно отношение за опазване на културното наследство. Задълбоченото проучване на всички възможни архивни и исторически източници, прилагането на интердисциплинарен подход в работата, чрез професионално и емоционално ангажиране на широк кръг от специалисти, свещеници, верни, администрация, строители, граждани, доброволци и др., използването на съвременни методи и материали за реставрация и консервация и прилагането на високи критерии за качество на изпълнението са само част от средствата, гарантирали за крайния успех на поставената амбициозна цел.

2. Безспорен е големият социален ефект върху развитието на малко населено място като Белене. Положителният отзвук след завършване на реставрацията засили още повече интереса от посещения. Популяризирането на Светилището и историята на епископ Босилков сред хора от България и различни краища на света, провокира все по-голям интерес от историята на бившия комунистически лагер на остров Персин. Това поставя Белене на международната карта за развитие на културно-образователен и поклоннически туризъм. Няколко български университета разработват програми за изнесено обучение на студенти по история и други специалности в Белене, като Светилището е част от местата за посещение, свързани с трагичните събития от близкото минало на българската история.

3. Постигнатите високи нива на енергийна ефективност в църквата, използването на съвременни технологии за отопление и охлаждане чрез термопомпа и подово отопление, осигуряването на здравословна среда за обитаване чрез вентилационна система с високоефективна рекуперация и спазването на принципите на стандарта „Пасивна къща“ са доказателство, че те могат да бъдат прилагани и в сгради със специфично предназначение и режим на обитаване, а не само в офисни и жилищни пространства. Постигнатите цели показват, че архитектурните стилове, специфичните декоративни елементи като стъклописи, мозайки, декоративни украси могат да бъдат умело съчетавани със съвременните стандарти за енергийна ефективност и здравословна среда на обитаване.